Подробна история на Ромите Адвентисти в град Кюстендил

Подробна история на Ромите Адвентисти в град Кюстендил, кв. "Изток"

 

Всичко започва със смъртта на едно дете. В 1955г. на 12 годишна възраст умира едно момиче на Лято Байрамов Усев. Неутешим в мъката и тъгата си, си задава въпроса: „Защо умря дъщеря ми?”
    Много трудно приема състоянието, че я няма. Като че ли иска отново да я види.
    Отчаяно търсейки отговор на въпроса си и като че ли съвсем случайно се запознава с адвентното семейство от града на Люба-шивачката и нейният съпруг Тодор.
    Това семейство помага на Лято да приеме надеждата в Исус, Увереността, че пак ще види дъщеря си.
    Две години по-късно Лято успява да се утвърди и кръсти.
    В тези години тук на служба е пастор Йордан Михайлов.
    Дълги години (около 13-14) Лято е сам в тази вяра в квартала.
    Неговият брат Недо Байрамов Усев (Недялко Борисов Русев) се запознава с пастора Емил Димитров – познат още и наречен от мнозина – Милчо и жена му Стефка.
    Тук е мястото да кажем, че този пастор е притежавал изключително необходимия подход и чувство за уеднаквяване с хората с които общува и особено с хората тук в квартала.
    Най-възрастните братя и сестри, сега с любов си спомням и разказвам как в калта е обувал ботуши и кръстосвал махалата за да запознава хората с Исус. Влизал е и в най-бедните домове, хранил се е с тях и с голяма любов помагал.
    Недо поканва Емил в къщата си за един общ духовен разговор привечер през месец Ноември 1971г.
Същата вечер Йордан Русев, отива при баща си Недо и заварва там да говорят по духовни религиозни въпроси.
От детинство в ума на Йордан са запаметени две думи Содом и Гомор, като тези две думи ги е чул при друга среща на своя баща с друг пастор Стоян Томанов в детските си години.
При самото влизане в дома на баща му са изречени тези две думи придружени с показан диапозитив на стената от Милчо, който обяснява тайната около тях.
Това впечатлява Йордан и той проявява интерес към темата.
Започва се библейски курс с Недо, жена му Мария и Йордан по собствена инициатива. Този курс трае до месец Юни 1972г. в дома на Недо в центъра.
На 19 август Емил Димитров представя ново-изявилите желание за кръщение пред местния църковен съвет на ул. „Цар Михаил” №17 и на 26 август се извършва кръщение в София на ул. „В. Коларов” №10 /Солунска №10/
От тогава тази група засилва контактите си с младите хора, канят ги вкъщи и посещават техните домове за да им проповядват.
Организират домашна църква и всяка събота следобед се събират.
Първите в църквата са Севда и Алексо Ицкови и техните синове Симчо и Любчо.
Много от вас добре помним бр. Симчо. Един от първите основатели и дълбоко посветен човек в истината. Активният строител!
След това отново е поканен Милчо който провежда курс и с тях и така общността нараства.
След Е. Димитров ‘78г. на служба тук идва Л. Паралиев и остава за 4 години.

Всичко това до тук е добро начало, но това на сатана не му харесва.
Той се опитва да смути малкото вярващи  тогава а целият квартал, като иска да направи свой инструмент едно момиче на около 20г.
Това момиче Ана, само на преди 20 дни бе родил сина си Даниел.
За известно време тя губи говора си, след това дълго и мъчително се бори със силите на злото.
През есента на 1979г. бе четвъртък срещу петък в 2ч. полунощ тя губи зрението си – Клепачите като че ли залепени и тя не може да вижда.
В страданието си тя чува подканващ я глас: Ако искаш да имаш слава, пари и да идват много хора при теб и да се допитват до те, да имаш всичко, ще останеш сляпа до края на дните и живота си.
В продължение на 3 дни тя отговаря: Искам да гледам децата си, да им се радвам, да бъда около тях. Искам да виждам!
3 дни тя се чувства бита, удряна и не се храни.
Тя вижда ясно борбата между силите на доброто и злото.
Опитва се да помогне кварталният Божов. Осигурява медицински екип, които се оказа безсилен в ситуацията.
Тогава по нейна молба, тя иска да дойдат „съботяните” и да се молят за нея.
Към този момент, вярващите се брояха на пръсти. Те бяха само няколко семейства.... Барчо, Данчо, Вальо, Молчо ....
Можем ли да си представим пред какво изпитание бяха подложени.
Те бяха още млади във вярата, нямаха опит но в желанието си искаха да помогнат.
Започнаха да се молят: Тогава Ана чува отново глас: В неделя 8:25 вечерта, ти ще прогледнеш:
Не е трудно да си представим, какво означава едно такова събитие за ромска махала.
Едва ли не целият квартал бе на мястото на събитието.
С много молитви чудото се случи. В точния час.
Всички Викаха в един глас:”Слава на Бога”
Луната силно отразявапе слънчевата светлина.
Наоколо наблюдателите казваха, че е имало голям орел, светлина на покрива на къщата.
Това за всички бе голямо чудо!
Сатана се опита да смути вярващите да ги изплаши, да ги смути, да спъне делото, но не успя.
Напротив: Църквата нарасна

Много нови членове се присъединиха към църквата към групата.
Настъпи едно оживление, организация и ново начало в живота на църквата.
Организираха се екскурзии до р. Манастир
Не можем до пропуснем да споменем и „Голямото турне” в лятото на ’81 година.
Биват посещавани няколко големи градове: Варна, Тутракан, Силистра, Пловдив и др. с Любен Паралиев.

Към този период църквата беше на ул. „ Цар Михаил” № 17 (до старата Дервиш Баня)
От тогавашните власти през 1983г. църквата там бива затваряна и съборена. В това време за около 6г. Пейчо Харбов


Братята в града се събират по домовете. Тук братята също по домовете и в местността със синонимното име – „крушите”.
В този период, който трае около 2 години, братята и сестрите имат много добри и незабравими „духовни преживявания”
С любов и ревност изследват писанията задълбочено и откриват все по-ясно образа на Исус.

Всички богослужения на крушите оставиха незаличими спомени в съзнанието на всички бр.
Всички с любов си спомняте че Бог е бил милостив и това, че са били на открито, есента тогава е продължила доста дълго. Времето се задържа благоприятно чак до месец Декември.
Противно на властите и без знанието им братята решават да си построят църква 12-6 м. /Примитивен проект/
Описва се примера:
Тогава един полицай казва на бр. Барчо – защо се събирате на две места ?
По добре заедно на едно място.

Тогава бр. Никола Костов от града сънува един много значителен сън:
Как една каруца, препълнена с жито бавно отива в посока към кв. Изток- циганската махала.
Сигурно сега се досещате, защо сме озаглавили нашата тема така: „Една каруца с жито”.      
Може би тогава не разбирайки напълно значението на своя сън и под влияние на Божия Дух бр. Н. Костов отстъпва и завещава дома си на ул. Руен № 11 за църква, където е и църква „А” и до днес.
Брат Никола не доживя да види сбъднат своя сън, но ние проумяхме и сме свидетели как този сън се сбъдна в нашите очи.
Всички знаем че жетвата, житото с символ на много народ и всички си спомняме голямото кръщение по времето на Робърт Уегли. Някой от вас приеха точно тогава. И ще няколко пъти.
Братята заедно вече в радостта си, че имат свобода и вече дом а църква, решават да ремонтират и разширят църквата.
От три стаи да правят една зала.
Съюзният съвет ги подкрепя като им отпуска малко средства и ремонта се започва за няколко дни.
Братята решават, че до петък, църквата трябва да е готова за богослужения, но срещат голям проблем: Парите не стигат.
Пр: с юфката и влизането в църквата
Богослуженията там продължават до пролетта на 1992г. когато по известни или неизвестни причини, църквата се разделя. От ’90-’92г.
В момента на преместването, църквата нараства драстично.
Става невазможно събирането по домове. Няма терен и е много трудно.
Бр. Любчо освобождава трите си тавански стай, но те се оказват съвсем тесни за многото хора.
    Не след дълго ни отстъпват Читалището, където отново е препълнено.

    От тук нататък в живота на църквата започва един динамичен и вълнуващ период, който още не е спрял.
    Точно тогава се случва нещо много интересно: опит. с посетителя при Данчо.
    Започва се строежа на сегашната църква „Б” с много опитности и трудности с документите.